Дали сега или някога – ние подреждаме реалността си между стените на онова пространство, което копнеем да наречем свой дом.
Понякога бързаме. В други случаи се колебаем. Но още от самото си появяване, всеки от нас се е озовал в сградата, определила контурите на съществуването му. Попаднал е в стаята, където е започнал да се разплита животът му като едно неспокойно и плахо в забързаното си любопитство кълбо.
След време стаите може да са започнали да изглеждат все по-тесни, а животът отвън все по-препълнен с очаквания и сблъсъци с внезапно непредчувстваното. Възможно е пътищата да са водели и отвеждали далеко – до нови начала, завои или стръмни залези. Но копнежът е останал същият. Запазила се е необходимостта да се завърнеш и да наречеш, дори и само с поглед, едно място, едно ограждение, една носталгична крепост – МОЯ ДОМ.